Всички адвенчър мотори са многофункционални, но Тенерето танцува хоро върху желанията ви от който и да е мотоциклет. Затова ги виждате във всякаква миксирана мото-група и никъде не изглеждат извън елемента си. Усещаме се, че ги караме във всякакви божни и безбожни обстановки, които се случват на мотор и никога не ни минава през акъла "това щеше да е по-яко с друг мотор"

Не, Тенерето не е вълшебна пръчка, която те превръща в Пол Тарес. Предимно защото Пол Тарес не съществува, а ако съществувае вероятно би могъл не по-лошо да се мята от канара на канара с дизеловия голф на леля ти. Обаче... Т7-цата е странно съчувстващ и прощаващ непохватност и неадекватност мотор. Скришен ендуро мотор ли е? Не. Ще те изкара ли на върха на някое екстриймче с шосейни гуми и ще те накара ли горе да си мислиш "абе аз ли го направих тва?" - да. И да, знаем, че "офроудността" не е дума, но не би ли било прекрасно ако стане?

Или усещането за мощност. Това СР2, което задвижва Т7-цата е един от най-добрите двигатели, които някога сме карали. Почти секретира въртящ момент ей така докато седи угасен на паркинга. И човек няма рационална причина, поради която да иска повече мощност. Пък и е досаден в тая плоскост защото се усеща по-мощен от каквото и да е, с което го сравнява човек. Караш го до много по-мощни мотори и пак се чувстваш сякаш те са по-бързи само по твоята милостиня. Губиш драг-състезания с него и изпадаш в когнитивен дисонанс - разбираш, че обективно Т7 е по-бавен от тунингована Нинджа 1000, но все пак си шокиран, че Нинджата е по-бърза.

Не ни разбирайте погрешно, не мразим неща by-wire, нямаме огромни бели бради и не мислим, че инженерната мисъл е тръгнала надолу откак бензина замести въглищата. Но и чара на аналоговото усещане и директния отговор на машината без електрическа комисия за всяко нещо хич не ни убягва. Все пак ние сме започнали на KLR, DRZ и прочее, които са на една крачка от коня и люцерната. На Тенерето почти няма друго важно копче освен стартера и в това има доста красота. Пък и когато надмогнем терен с умения се чувстваме сякаш най-накрая ни е покарал този толкова чакан първо косъм там долу.