Нали всеки адвенчър мотор е?Ммм почти, но този наистина е уцелил десетката. Умел във всичко, изключителен в нищо? Е, Алпа е изключителен в това, което представлява адвенчър туринга за повечето от нас - дълги дни по красиви, извити пътища, бързи прелитания на правите им участъци, комфортно и в с усещането, че нищо не е в състояние да го затормози. Би закарал теб и целия ти багаж до края на света, сърбайки аристократично и едва едва бензин без да се оплаче от каквото и да е

Много адвенчър мотори се преструват на пораснали ендура, ръчно полирани с най-финия дакарски пясък. Трансалпът не се преструва на нищо. Той е ерудиран, внимателен, вдъхващ доверие, уверен, изненадващо силен и безпощадно надежден. Никаква част от него не е глупава - тежестта е ниско долу, седалката е на разумна височина, голяма и супер удобна, премахва вятъра от теб много добре и има пълния набор от електроника, който да се справи в случай, че таланта ти изневери. Дори звука е интелигетно настроен - басов и ритмичен при ниски градски скорости, но изчезващ когато просто пътуваш.

Бърз дори сравнен със спортен туристически мотор. В истинския живот абсолютно няма да допусне изоставане от уж далеч по-спортни мотори. Двигателя е мощен, разгръща се плавно и сякаш безкрайно. Спирачките са безпощадно ефикасни. Окачването поема всяка некадърност на агенция пътна инфраструктура. И никога нямаш усещането, че си на ръба на възможностите му, съответно тази бързина може да се поддържа постоянно, без излишна умора.

Възможно е да сте гледали ревюта, в които мото-гурута обясняват как окачването е твърде меко и как мотора не се усещал много бърз, и офроуд не бил добър дъра бъра ям бръмбари на къра. Ние също гледахме ревюта, но не сме сигурни, че са за същия мотор защото: - меко окачване - мхм, вярно е. Също е вярно, че се справя прекрасно свален почти до земята с неправилно трицифрени скорости и това върху асфалт, по-пъпчасал от физиономията на пубертет; - Не се усеща бърз - ммможе, но в драг състезание срещу R1250GS минаха стотици метри преди големия мотор да започне да му бяга; - Не става офроуд? Ами ние притежаваме едно дребничко полу-хърватско, полу-българско нещо, наречено Алекс, на което никой явно не беше казал, че Трансалпа не става офроуд. Може би затова нещото прекара един цял ден в прескачане на паднали дървета, изкачване и спускане на наклони, които хората избягват със ските си и упорито твърдящо, че ей сега ще излезем поне на пътека. Ние се уморихме да му вярваме, но Трансалпа не изропта нито веднъж. В дебрите накиснатите от дъжд западни родопи... на 100% шосейни гуми.