Загори с Мотори - късно-есенен трип

Много е трудно да снимаш нещо и да се опиташ така да предадеш емоцията от него. Питайте някой страдалец, избутал „Режисура” в НАТФИЗ, че дори въоръжен със задълбочено разбиране на материята рядко се получава.

Аз обаче не съм обременен от умения, познания, още по-малко от правилно усещане къде се намирам и ще опитам с мъничко текст към някоя и друга снимка да предам някой и друг процент от емоцията, която кара хората да пътуват с мотори. Иначе сухите факти са 1600км, 12 планински прохода, 10 реки бля-бля едно море бля-бля гироси и калмари.

Следват няколко аматьорски кадъра, предадени с не по-малка доза аматьорщина:

Настроението на тръгване на мото пътуване е супер приповдигнато и няма нищо общо с предразводните нерви, които се случват на хора, тръгнали на дълъг път с колa. Всички щъкат нахилени напред назад, създават суматоха на бензиностанцията под неодобрителните погледи на сприхави лели, сипващи газ в уж лъскави мерцедеси

Първа по-съществена спирка за деня (петък между другото) беше Пожарско. Тази цялата река е минерална – 37 градуса целогодишно. Когато потопиш ръка в нея, мозъка ти те връща за сверка, че нещо не му се вижда правилно. Ако имате 3 евро в единия джоб и бански в другия, непременно си отделете някой час да поседите в минерална река.

Каймакчалан се пада отгоре. Денивелацията е забавна – от 400м надморска до 2100м, температурата пада с 14 градуса, един сезон разлика за 15 минути и това е само едно от нещата, които би убягнало на човек ако е с кола в този момент. Направо въздухът се смени на вкус. Тъпото е, че се смени и роуминга, на Македонски (северен, скъп). Легнахме да оплакнем окото и оплачем сметките за мобифони.

Касторя е зимна дестинация, което я прави супер приятна извън сезона. Града е на езеро в подножието на висока планина и има много специфичен чар

Не по-малко чаровна беше пицарията, в която вечеряхме, след като лично и пешеходно се уверихме, че няма нито един отворен ресторант поради някакъв фестивал, където всичките са отишли

Този римски мост е построен цяло хилядолетие след края на римската империя

Викос е най-дълбокия каньон в света – тясна пътечка и 975 метра надолу са способни да озаптят всяко количество смелост, с което подходиш към тях. На картинката виждате момче, вакуумирано към скалата

Метеора винаги е хубаво, вечер хората кацат по скалите да гледат залеза, любезно оформяйки този симпатичен кадър

Не е от умора! Това момче е депресирано защото тази година НЕ удари крава на Метеора. За пръв път му е!

Гледката от тази пейка е греховно красива и си заслужаваше 40-те фиби път до нея. Горката, не подозира, че буквално минута по-късно някой ще развали кристалния сутрешен въздух около нея.

Знаел пряк път

Якото като сте с мотори е, че винаги паркинга изглежда добре

Независимо коя част от природата около теб нарочиш за паркинг

Този танк пожела да се снима с нас. Угодихме му

Този път би бил феерия от повръщано ако сте с кола. С мотор е друго. Вижте ка изглежда този път от перспективата на пенис, каращ R1250GS по него ето като цъкнете тук

Истината е, че не знам как да изрежа моторите от тая снимка, за да заприлича на снимка от дипломирането ни от курса "Правилни маниери за млади госпожици"

---

И тъй приключва едно кратко мотописче от едно кратко, но изпълнено с яки изживявания пътуване с нас. Ако сме възбудили желание да покарате с нас, прегледайте приключенията, които планираме като цъкнете "Приключения" от менюто. Ако просто сме ви възбудили, правете както правите от години - леден душ и агресивно повтаряне, че харесвате жени.

С бензин и почести,

Владо МотоБалкански